Училище за пациенти
Бъбречно-каменна болест
Заболявания на простатната жлеза
Какво представлява анестезията?
Кисти и синуси
Лечебно – рехабилитационна програма в домашни условия при коксартроза
Пиелонефрит
Указание за лечебна гимнастика в домашна обстановка при страдащи от дискова болест в областта на кръста
УНГ
Хемороиди
Хернии
Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)
Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика (криза)
Бъбречно – каменната болест е едно от най- разпространените заболявания. Причините за образуване на камъните са разнообразни - вродени или придобити пречки по хода на пикочните пътища, наличие на инфекции, хигиенно – диетичен режим, климатични условия и др. Бъбречната криза е най-честата проява на това заболяване.Основният симптом е болката в поясната област и по хода на уретера. Клиничната картина зависи от размера и локализацията на конкремента, наличие или не на застой в пикочните пътища.
Бъбречно – каменната болест е сериозно заболяване, изискващо своевременно и адекватно лечение, с оглед избягване на усложненията.
Бъбречно-каменната болест е често разпространена - 1-2 % от населението на Европа, като за региона на Балканите тази честота достига 5-6%. Във същото време бъбречно-каменната болест представлява около 10-60% от урологичните заболявания, които се лекуват в секторите, отделенията и клиниките по Урология в страната в зависимост от тяхната профилираност.
- Средната клинична ефективност или успеваемостта достига 95%, което я поставя сред най-високите резултати, цитирани в Европейската и Американска литература.
- Всички пациенти за литотрипсия преминават задължително кръвни изследвания, ехография и рентген непосредствено преди манипулацията и рентгенов контрол на резултата от проведената литотрипсия при изписването, като всички горепосочени изследвания се провеждат в МБАЛ ДОВЕРИЕ в деня на процедурата
- Най-малките камъни, които са подходящи за литотрипсия са 4-5мм, а най-големите 3 см.
- Не съществува ограничение по отношение местоположението на камъните
- Продължителността на литотрипсията е средно 40 мин
- В 95% от случаите литотрипсията се провежда без упойка, като не се усеща болка или ако има такава тя е леко до средно изразена
- Единственото абсолютно противопоказание за провеждането на литотрипсия е бремеността
- Относително противопоказание е приема на антикоагуланти (лекарства разреждащи кръвта), носенето на пейс мейкър и наднормено телесно тегло > 130 кг
- При средно 30% от случаите се налага провеждане на повече от една литотрипсия с минимален период между двата сеанса 1 месец.
- Литотрипсия може да се провежда при всички възрастови групи
- Странични ефекти:
- кръв в урината – 70-80% от случаите
- бъбречна колика – 5 -10% от случаите
- повишаване на телесната температура – 10-15% от случаите
- Усложнения: до момента не сме имали клинически значими усложнения изискващи болнично или хирургично лечение.
Здравето на мъжа е една от най-горещите тематики в сферата на ранната диагностика, лечението и профилактиката на урологичните заболявания.
С нарастване на средната продължителност на живота е налице силно изразена тенденция за увеличаване на заболеваемостта най-вече на социално значимите заболявания каквито са:
- доброкачествента простатна хиперплазия (разрастване) - ДПХ
- рак на простатната жлеза
Така например около 50% от мъжете на 50 годишна възраст имат симптоми, свързани с доброкачествена простатна хиперплазия (разрастване). Възрастта е основен рисков фактор, като доброкачествената простатна хиперплазия и рака на простатата се счита, че могат да се появят при почти всички мъже ако те живеят достатъчно дълго и достигнат до възраст 85- 90г.
В този смисъл основен приоритет в нашата ежедневна урологична практика е при всички пациенти на възраст над 50 години дори да нямата оплаквания да правим пълен набор изследвания за изясняване на статуса на простатната жлеза с цел ранно откриване на доброкачественото и злокачествено простатно разрастване:
- събеседване в спокойна обстановка и количествена оценка на оплакванията по международна скала за оценка на симптомите
- ехографско изследване на простатната жлеза, бъбреците и пикочния мехур
- определяне на остатъчна урина – ехографски
- урофлоуметрия - определяне на дебита на уринната струя
- палпация (туширане) на простатата жлеза
- изследване на ПСА – простато-специфичен антиген – който ни дава информация за вероятността да е налице рак на простата дори при липсата на каквито и да е оплаквания и при напълно нормални други изследвания
- биопсия на простата при високи стойности на ПСА за доказване или отхвърляне на рак на простатата
В сектора по Урология за 2007 г са преминали около 900 пациенти със заболявания на простатната жлеза, при които е проведена диагностика и лечение:
- открити при профилактичен преглед са – 32 случая на рака на простата и около 240 случая на доброкачествено разрастване, от които 90 изискващи хирургично лечение, и 150 подходящи за медикаментозно повлияване
- консервативни методи на лечение са приложени при около 120 пациента, най-вече посредством медикаменти
- модерни хирургични методи на лечение:
- биполярна трансуретрална резекция на простатната жлеза – ТУРП: представлява изрязване на простатата през пикочния канал без да се прави разрез. Сектора по Урология е първия в страната който от края на 2006 г. разполага и рутинно работи с биполярен резектор на фирмата STORZ – Германия, като за една година са проведени 45 операции. При биполярната резекция са налице следните предимства за пациента:
- минимално кървене – до момента при всички проведени операции не е имало усложнения свързани с кървене или нужда от кръвопреливане
- минимален болничен престой – пациента се приема в болницата сутринта, като на място се провеждат всички необходими изследвания, същия ден е операцията, а на следващия или последващия ден се изписва – т.е престоят в болница е два – три дни.
- максимален постоперативен комфорт и бързо възстановяване, свързани с намалената нужда промиване на катетъра, което отново се дължи на факта, че биполярната резекция съчетава максимална хирургична ефективност е с минимално кървене
- липса на постоперативни инфекции
- отлични резултати по отношение на повлияване на симптомите
- по-нисък процент на късни усложнения, свързани със стеснения на пикочния канал или шийката на пикочния мехур, които състояния често водят до нуждата от повторна операция
- биполярна трансуретрална резекция на простатната жлеза – ТУРП: представлява изрязване на простатата през пикочния канал без да се прави разрез. Сектора по Урология е първия в страната който от края на 2006 г. разполага и рутинно работи с биполярен резектор на фирмата STORZ – Германия, като за една година са проведени 45 операции. При биполярната резекция са налице следните предимства за пациента:
Думата анестезия означава “загуба на чувствителност”. При анестезията се прекратява усета за болка. Тя може да бъде осъществена по различен начин и да e насочена към различни участъци на човешкото тяло. Не всяка анестезия предизвиква “безсъзнание”.
Медикаментите, които предизвикват анестезия блокират придвижването на сигналите през нервните влакна до Вашия мозък. Когато отзвучи действието на лекарството се възвръща нормалната чувствителност.
Видове анестезия
Локалната анестезия обезболява малка част от Вашето тяло. Прилага се лесно, чрез капки, спрей, унгвент или инжекция. Вие сте в съзнание, но без усет за болка на съответното място.
Регионалната анестезия може да бъде използвана при операции на по-големи и по-дълбоки части на тялото. Най-често употребяваните регионални анестезии са спинална и епидурална – за обезболяване на долната част на тялото. Те се използват при операции като: Цезарово сечение, операции на пикочния мехур, протезиране на колянна става и др. Вие сте в съзнание, но не усещате болка.
Общата анестезия е състояние на контролирано безсъзнание. Това е важно при някои типове операции и може да се използва като алтернатива на регионалната анестезия при други. Анестетичните лекарства, инжектирани във вените или анестетичните газове, вдишвани през белия дроб достигат до мозъка посредством кръвта. Те блокират разпознавате на нервните импулси, отиващи от тялото към мозъка. Контролираното безсъзнание е различно от безсъзнанието, дължащо се на заболяване или травма. То е различно и от съня. Когато се прекрати подаването на анестетик. Вашето съзнание започва да се възстановява.
Комбинирани видове анестезия: Анестетичните агенти и техники много често се комбинират. Например регионалната анестезия може да се комбинира с обща, за да подпомогне обезболяването на след оперативния период. Към регионалната анестезия може да се добави и седация. Седацията представлява използване на малки количества анестетици или подобни лекарства, предизвикващи “съноподобно” състояние. Това се прави с цел успокояване и отпускане на пациентите по време на различни процедури или изследвания, които могат да бъдат болезнени или неприятни.
Анестезиолозите са лекари с призната специалност в областта на анестезиологията, реанимацията и интензивното лечение. Анестезиологът се грижи за Вашето добро състояние и безопасност по време на цялата операция. Той подава анестезията и остава до Вас през цялото време на операцията. Той обсъжда с Вас и планира как да бъдете обезболени в след оперативния период.
Преданестезиологична консултация:
Преди операцията Вие ще бъдете разпитани от анестезиолога относно Вашето здравословно състояние. Въпросите най-вероятно ще бъдат следните:
- Вашето общо здравословно състояние и кондиция;
- Имате ли сте сериозни заболявания преди?
- Имали ли сте проблеми с предишни упойки?
- Имали ли са Ваши кръвни роднини проблеми с упойките?
- Имали ли сте болки или парене зад гръдната кост?
- Имали ли сте затруднено дишане?
- Имали ли сте шум в ушите?
- Имате ли сте болки при лягане в определена позиция на тялото?
- Взимате ли някакви медикаменти, вкл. и хранителни или билкови добавки?
- Имате ли алергия към нещо?
- Имате протези или клатещи се зъби?
- Пушите ли?
- Употребявате ли алкохол?
След локална или регионална анестезия възстановяването на сетивността на тялото отнема от един до няколко часа. Наложително е да се пази постелен режим до следващата сутрин, в противен случай е възможна появата на главоболие. За неговото предотвратяване е необходимо да се поемат 2-3 литра течности дневно.
След обща анестезия, съзнанието се възстановява след края на операцията. Възможно е да се чувствате отпаднал, да имате гадене, позиви за повръщане или болка в оперативната рана. При наличието на такива оплаквания, ще получите медикаменти, които ще Ви облекчат.
Пилонидалните синуси и кисти са често срещано заболяване. Названието идва от латинското pilus-косъм и nidus-гнездо. Пилонидалните синуси и кисти рядко се проявяват преди да се инфектират.Обикновено се откриват случайно при преглед.В областта на опашната кост се виждат едно или няколко отвърстия.Поради честите изпотявания и замърсявания в сакро-кокцгеалната област и навлизането на бактерии в синусите и кистите се развива остър възпалителен процес – образува се инфилтрат с абсцес.В областта се появяват болки,зачервяване на кожата,температурата се повишава до 38-39 градуса.Затруднява се сядането и ходенето.
Лечението на пилонидалните синуси и кисти е оперативно.
При наличие на остро възпаление е показано инцизирането (срязване)на абсцеса и поставянето на дренаж.
Радикалната операция се състои в цялостно ексцизиране (отстраняване) на първичните и вторични фистулни ходове и кистични разширения,като оперативната рана се зашива и се поставя дренаж.
Тазобедрената става е най- голямата става в човешкия организъм. Тя изпълнява опорна , двигателна функция и е от първостепенно значение за нормалното ходене.
Артрозата на тазобедрената става - Коксартрозата е често и едновременно с това, едно от тежките заболявания на тази става.
За ефикасното й лечение е необходимо то да се провежда индивидуално, продължително и ежедневно, с цел да се забави еволюирането. Балнеосанаториалното и курортно лечение 1 – 2 пъти в годината и 1 – 2 пъти в годината на амбулаторно лечение с физикалните средства е съвсем недостатъчно. Нужно е ежедневно, системно лечение, съобразено с редица мероприятия и дейности.
Това налага:
- Болният да намали телесното си тегло. Желателно е ежедневно да стъпва на теглилка и недопуска повишаване на килограмите си.
- Наложително е съкращаване на маршрутите на ходене, изкачванте на стълби, ходене по стръмни и неравни терени.
- Препоръчва се още от ранния стадий на заболяването ползването на бастун. Дръжката на бастуна трябва да бъде на нивото на китката при изправена ръка и се държи от страната противоположно на увредения крак.
- Необходимо е още от ранния стадий на заболяването болния да леже на твърдо легло.
- Едностранното скъсяване на крака води до мускулен дисбаланс и наклонен таз. За да се предотвратят тези вторични оплаквания е необходимо да се изравни дължината на краката. Разликата на дължината до 3 см. Се коригира чрез повдигане на тока, евентуално и повдигане на подметката.
- За предотвратяване на тежки вторични усложнения е необходимо:
- всеки ден да се почива по 1 – 2 пъти в в положение на коремен лег в продължение на 30 мин.
- при легнало положение по гръб на подходящо легло може да се постави макара, през която преминава въже, което захваща глезенната става , чрез гета или маншета и да завършва на противоположната страна с тежест – 7-11 кг., а при поносимост – и по- голяма. Времетраене от 30 мин. до 2 часа, в зависимост от поносимостта на болния.
- да се избягва продължителното седнало положение на нисък стол. Препоръчва се висок стол, при което сгъването на ставата е минимално и изправянето на болния е по-лесно.
- да се избягват архитектурни бариери (апартамент, при който асансьорът е между два етажа).
- ергономично разположение на кухненското обзавеждане – така да е подредено, че седналият на високия стол да извършва минимум движения с долни крайници.
- да се избягва носенето на голями предмети, тъй като тяхната тежест се предава на тазобедрената става. Когато се налага носенето на по-малки тежести (например пазарска чанта), те да се носят от страна на здравия крак.
- Нужно е да се подържа подвижността на тазобедрената става. За това болният трябва:
- всяка сутрин още в легнало положение, в продължение на няколко минути да извършва упражненията за тазобедрена става.
- топли вани с активно радвижване във водата най-малко 2 пъти седмично.
- да извършват упражнения за гръбна и коремна мускулатура, тъй като болния е предразположен към лумбалгии.
- особено полезно е за задържане подвижността на ставата е карането на колело (без стръмни и насечени терени) и плуването.
- Тренирането на правилно ходене в домашна обстановка е също една от задачите на болния. Тази процедура се извършва пред огледалото, за да може болния сам да се контролира. Упражненията се извършват 1 – 2 пъти дневно.
- При остри болезнени състояния на коксартроза се изисква покой в легнало положение с възглавница, поставена между двата крака.
- От значение е общата устойчивост на организма към вредни въздействия на средата. При закаляване на организма да се използват въздушни и слънчеви бани, водни процедури, дозирани физкултурни и спортни мероприятия. Храненето да бъде нискокалорично и да преобладават белтъчини и витамини.
- Особено внимание да се обръща на хигиената на живот и на бит. Да се избягва преумората, като се осигурява през деня необходимата почивка в легнало положение.
- Да се избират по-малко обременяващи ставата професии, с което се ограничава развитието на заболяването.
Неспецифично възпалително заболяване на бъбречната тъкан и легенчето, развило се поради директно попадане в тях най-често на бактерии , по -рядко на вируси,микоплазми и гъбички. Проявява се с болки кръста с разпространяване към корема и слабините ,повишена температура ,смущения в уринирането - често ходене, парене, болка. Важно е да се установи причината за развитие на заболяването, предразполагащите фактори (вродени аномалии, камъни, придружаващи заболявания и др. ). Необходимо е да се проведе достатъчно продължително лечение с подходящи медикаменти (определени индивидуално за всеки пациент-антибиотици , химиотерапевтици, спазмолитици, обезболяащи, водно-солеви и глюкозно -солеви разтвори и др.)
За да укрепите Вашето здраве и работоспособност, за да се предпазите от нови атаки на заболяването, са необходими целенасочени и системни усилия.
Запомнете някои основни правила:
- Спете на твърдо и комфортно легло (със силно опънати пружини, матрак или дървена подложка), върху което поставете ергономичен дюшек. Изберете удобна за Вас поза – настрана със сгънати колене – едното или двете, или на гръб със сгънати колене и подпрени стъпала. Ползвайте мека и удобна възглавница. Избягвайте да четете в леглото с подпряна на ръце или с възглавница глава.
- Не ставайте рязко от леглото. Още със ставането си направете няколко подготвителни упражнения в леглото и тогава станете, като преминете през седнало положение. Обувайте чорапите и обувките от седнало положение.
- Ежедневно изпълнявайте лечебен комплекс от физически упражнения, за да поддържате мускулите си в добър тонус и придобиете правилна стойка.
- Избягвайте да стоите прав или седнал продължително време.
- При стоене или ходене съблюдавайте палеца да бъде насочен точно напред, а максималната тежест на тялото да се пада на петите.
- Опитвайте да държите гръдния си кош изправен и леко изпъчен и издигнете предната част на таза си.
- При сутрешния тоалет не използвайте прекалено нисък умивалник. Огледалото трябва да е на нивото на очите.
- Избягвайте носенето на високи обувки. Височината на тока трябва да е 2-3-4 см.
- Не извършвайте резки наклони напред , настрани и назад. Избягвайте продължителните позиции на навеждане и усукване.
- При навеждане напред сгъвайте винаги коленете си. Прикляквайте като изнасяте единия крак по-назад от другия.
- Не вдигайте тежести пред Вас, по-високо от нивото на кръста. При поемането им коленете да са свити.
- При носене на чанти, покупки и други разпределяйте ги по равно в двете ръце. По-добре е да носите раница.
- При седене използвайте стол с облегалка.По възможност вдигайте коленете по-високо от бедрата и стегнете мускулите на седалището и корема. Избягвайте седенето в полулегнала поза в ниски и меки фотьойли и дивани. Това е особено важно при возене в кола, а при шофиране изтеглете седалката напред.
- При продължителна работа зад бюро работният стол трябва да има твърда облегалка, която да подържа кръста, а стъпалата трябва да опират в подходяща поставка, така че бедрата да са разположени на една линия с таза. Погледът трябва да бъде на височината на екрана.
- Поддържайте нормално тегло. Не допускайте излишни килограми.
- Помнете , че денонощно трябва да насочвате вниманието си така, че да се изглажда вдлъбнатината в областта на кръста Ви. Нарушената стойка е рисков фактор. За това стремете се и в седнало и в изправено положение тялото Ви да има правилна стойка.
- Ако карате колело, монтирайте седалката по-ниско, така че кормилото да остане по-високо. При плуване най-удачно за Вас е страничното и гръбното плуване.
Най-чести заболявания на ушите, за които пациентите идват при специалиста уши-нос-гърло са:
- Остър среден отит – той се проявява с болка в ухото, намален слух, шум в ухото и температура. Може да прогресира в остро гнойно възпаление на средното ухо.
- Отитис екстерна дифуза и отитис екстерна циркумскрипта – това са възпаления на външното ухо изразени с по-слаба или по-силна болка и разпространяваща се по цялата глава.
- Церумен (ушна кал) – болните се оплакват от „заглъхване” на ухото и намален слух.
Възпалителни заболявания на носа се проявяват със запушен нос, хрема, болка в челната област на главата. Причините могат да са възпалителни или алергични, остри или хронични. Те се определят след преглед при специалист, който може да назначи и допълнителни изследвания, ако това е необходимо.
Заболявания на гърлото:
- Заболявания на епифарингса (носоглътка) – при деца до 10-12 годишна възраст може да се наблюдава увеличение на така наречената трета сливица. Проявява се с чести упорити хреми, отити, намален слух, спане с отворени уста и „хъркане”.
- Заболявания на мезофарингса (гърлото) – проявяват се с болки в гърлото и висока температура. Това са най-често ангини и фарингити.
- Заболявания на ларингса – ларингити остри и хронични, проявяващи се с промяна на гласа, болки при гълтане и кашлица.
Хемороидите са нормални венозни разширения, свързани помежду си в мрежа, наричана хемороидален плексус, която е разположенa в аналния канал. Хемороидалната болест или клинично изявени хемороиди са налице, когато вследствие действието на различни фактори се проявят патологични симптоми. Възпалението на аналната лигавица и сърбеж в областта на ануса обикновено са началните прояви на болестта. Появяват се също влажност, изпотяване и зацапване на бельото от непълното затваряне на аналния канал. Изхождането на кръв с изпражненията е друг чест симптом. Кървенето е с яркочервен цвят, обикновено необилно и изтича на капки след изхождането. Болката е основен симптом, но се проявява при настъпването на усложнения. При наличие на възпаление се появява оток и болезненост в областта на ануса, като често непосредствено след изхождане се опипват малки подутини подобни на гроздови зърна.
При І-ва и ІІ-ра степен на заболяването увеличените венозни хемороидални възли не се подават извън ануса, като е възможно да се опипат само по време на изхождане. В тези два стадия се провежда консервативно лечение с медикаменти, хигиенни процедури, бани с хладки антисептични разтвори, диета, подходящ двигателен режим.
При ІІІ-та и ІV-та степен на болестта разширените венозни възли изпадат извън аналния пръстен, като в ІІІ-та степен се прибират сами след изхождане, а в последната ІV-та степен остават трайно извън ануса. При нея настъпва невъзможност за контролиране на сфинктера и постоянно изпускане по голяма нужда. В тези два стадия единственото възможно лечение е оперативното. Радикално оперативно лечение - отстраняване на целите хемороидни възли
- чрез използването на ултразвуков нож - Harmonic scalpel
- по методът на Longo, който се извършва със специален механичен съшивател HCS и HAL (Hemorrhoid Artery Ligation).
Хернията представлява преминаване на коремни органи или части от тях (тънко черво, дебело черво, було, стомах), обвити в херниален сак, през дефекти (отвори) на коремната стена навън или в други кухини.
Операцията е препоръчителна веднага след поставянето на диагнозата или в кратък срок след това, ако е необходима предоперативна подготовка.
Неоперативни методи за лечението на херниите не съществуват и не се препоръчват.
Оперативното лечение ще бъде проведено под обща или спинална анестезия, за което изрично ще бъдете уведомен и ще бъде искано Вашето съгласие.
При операция за херния използваме изкуствена материя (полипропиленово платно) за укрепване на херниалния дефект,което намалява до минимум риска от рецидив.
Херниотомията може да се извърши и по ендоскопски път като платното се поставя преперитонеално или интраперитонеално при по-големи дефекти на коремната стена,а опетивнната интервенциия се осъщесвява през два малки кожни разреза .
Престоят Ви в клиниката ще бъде не по-малко един дeн, през което време от Вас ще се изисква активно да съдействате в лечебния процес.