Електрокардиограмата (ЕКГ) представлява запис на електрическата активност на сърцето. Всяко съкращение на сърцето е резултат на електрически импулс, който се образува от специални клетки в горната дясна на сърцето. Това е безболезнен и неинвазивен метод за установяване на някои сърдечни заболявания, който може да се използва за установяване на:

- Нарушения на сърдечния ритъм (аритмия)

- Исхемична болест на сърцето (стеснения или запушване на артериите на сърцето)

- Миокарден инфаркт (сърдечен удар) в условията на спешност

- Преживян в миналото миокарден инфаркт

- Сърдечни дефекти

- Нарушения на функцията на сърдечните клапи

ЕКГ се прави веднъж годишно от общопрактикуващия лекар като профилактика, при всяка консултация с кардиолог, както и при съмнение за наличие на някое от изброените състояния. Не се изисква специална подготовка. Все пак е добре да се избягват пиене на студена вода и напитки, както и извършване на физически упражнения непосредствено преди ЕКГ. Студените течности могат евентуално да променят електричните потенциали и да ни заблудят, а физическата активност обикновено повишава пулса.

При ехокардиографията (ЕхоКГ) се използват ултразвукови вълни, за да се пресъздадат образи на сърцето. По този начин лекарят може да оцени структурата и функцията на сърцето (как то бие и изпомпва кръв), като внимателно и подробно огледа сърдечния мускул, клапите и кухините на сърцето. Изследването може да бъде назначено, ако лекарят се съмнява за наличие на проблеми с клапите или кухините на сърцето, или нарушения в помпената му дейност.

Нашите специалисти-кардиолози извършват няколко варианта на ЕхоКГ, в зависимост от информацията, която се търси:

-          Трансторакална ЕхоКГ – представлява стандартната неинвазивна ЕхоКГ. Използва се контактен гел (върху гръдния кош и горната част на корема) и устройство, наречено трансдюсер или ЕхоКГ сонда, с което се записват отраженията (ехата) на ултразвуковите върни от сърцето. Доплеровото изследване е част от стандартната ЕхоКГ. С него се записва скоростта и посоката на движение на кръвта през сърцето и кръвоносните съдове.

-          Трансезофагеална ЕхоКГ – налага се по-рядко, при някои специфични състояния. При нея гъвкава тръба, която съдържа трансдюсера, се вкарва през устата и гърлото в хранопровода. От там могат да се получат много подробни изображения на сърцето.

-          Стрес ЕхоКГ – някои сърдечни проблеми, особено тези, които засягат коронарните артерии, снабдяващи сърдечния мускул с кислород, се изявяват само при физическо усилие. При стрес ЕхоКГ ултразвуковите образи на сърцето се получават преди и веднага след физическо усилие (на бягаща пътека или велоергометър). Ако нямате възможност да се натоварите физически, може да се използва медикамент, който създава за сърцето условия, имитиращи физическо усилие.

Холтерът представлява малко преносимо устройство, което може да прави постоянен запис на електрическата активност на сърцето (електрокардиограма – ЕКГ) и се означава като Холтер ЕКГ. Когато  стандартната електрокардиограма не може да осигури необходимата информация за наличието или липсата на нарушения на сърдечния ритъм, лекарят може да назначи Холтер ЕКГ. Целта на провеждането му е установяване на нарушения на сърдечния ритъм при по-дълго наблюдение, тъй като стандартната електрокардиограма обхваща период само от няколко секунди.

Обикновено Холтер ЕКГ се носи за 24 часа (по-рядко за 48 часа), след което лекарят анализира електрическата активност на сърцето за този период. Устройството се поставя и се сваля в лекарския кабинет, но през останалото време, докато пациентът го носи, той / тя върши обичайните си активности. Не е необходимо да се постъпва в болнично заведение за провеждане на Холтер ЕКГ.

Холтер АН наподобява Холтер ЕКГ, но вместо електрическата активност на сърцето, се записва артериалното налягане. Много често в лекарския кабинет измерените стойности на АН не отговарят точно на реалните. Това състояние се нарича „хипертония на бялата престилка“ и се дължи на притеснението от това, че пациентът посещава лекар и че се измерва АН. Това притеснение води до повишаване на АН и затова стойностите, измерени в лекарския кабинет, може да са по-високи от реалните.

Лекарят може да назначи Холтер АН в следните случаи:

-          Ако се съмнява, че пациентът може да има хипертония на бялата престилка 

-          При съмнение за скрита хипертония – това е състояние, обратно на хипертонията на бялата престилка, при което АН е нормално в лекарския кабинет, но се измерват повишени стойности у дома

-          За да се оцени по-точно дали терапията за повишено АН е ефективна

-          Когато АН на пациента варира значително

-          При съмнение за спадане на АН в определени периоди от деня

-          При бременни с повишени стойности на АН

-          Когато има голямо разминаване между АН измерено в лекарски кабинет и у дома