Кои са най-честите заболявания на бъбреците?

Световният ден на бъбреците се отбелязва от 2006 г. през март вече 16 години и е съвместна инициатива на Международното дружество по нефрология  (ISN) и Международната федерация на бъбречните фондации (IFKF). 

Един на всеки десет възрастни хора по света страда от хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), според данни на Международното дружество по нефрология (ISN. Ако не се лекува, тази болест може да бъде фатална. Ранното откриване позволява навременни грижи и управление на заболяването. Статистиката посочва, че смъртността, свързана с бъбречни заболявания, продължава да расте всяка година и се очаква до 2040 г.  да бъде 5-та водеща причина за смърт. Постоянната и продължаваща хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) е пропуск в знанията и в обществената здравна култура на всички нива в здравеопазването, посочват от Международната федерация на бъбречните фондации (IFKF).

Наричаме бъбреците лабораторията на организма, защото те имат две основни функции - едната е да изхвърлят от организма вредните вещества, които нямат място в него и другата е да синтезират вещества, които са необходими, за да сме здрави. Например за костното здраве, за нормалното производство на червени кръвни телца, за хемоглобина, да няма анемия, защото част от анемиите са от бъбречен произход и много други. Бъбреците, макар и малки, са важни заради това, че през тях минава много голямо количество кръв. Това е може би органа, който е изключително добре кръвоснабден. Затова и най-малкото засягане може да повлияе върху цялостното, добро общо състояние на организма.

Д-р Явор Семерджиев повече от 20 години работи в сферата на урологията, а от 2008 г. е началник на отделението по урология в Медицински комплекс „Доверие“. Той е един от първите специалисти в България, които започват да извършват операции с роботизираната система „Да Винчи“.

 

Коя е най-честата заблуда, която сте чувал за бъбреците?

Може би това, че нямаме клинична изява докато не напредне бъбречната недостатъчност. Много често пациентите идват случайно с вече установена бъбречна недостатъчност. Без да са имали преди това някакви оплаквания. Разбира се, има заболявания, за които се знае, че са свързани с повишен риск. Например повишеното кръвно налягане (което е масово заболяване) или захарния диабет, който също причинява тихо и постепенно бъбречно увреждане. И когато се отиде на лекар, вече се установява, че функцията не е такава, каквато ни се иска да бъде.

Има ли как да следим за появата на тези симптоми предварително?

Ако имаме вече симптоми, обикновено е късно. Това е лошото. Има едно определение за бъбречната недостатъчност - клинико-лабораторен синдром. Това означава, че може да има много оплаквания, различни по вид, някой път и съвсем невинни, но лабораторните изследвания поставят диагнозата бъбречна недостатъчност.

За бъбречна недостатъчност говорим, когато е нарушена функцията на бъбреците. Какво се случва? В старанието си бъбрекът да свърши своята работа, започва да работи на по-високи обороти. Започва да произвежда повече урина, но тя не е качествена - не може да изчисти добре организма. И тук се появява една от честите заблуди. Когато дойде пациентът, казва “Ама аз нямам проблем, ходя много често до тоалетна, при това по много урина изхвърлям.” Да, но тази урина не е такава, която може да изчисти добре организма. Бъбреците се опитват да свършат работа, произвеждат повече количество урина, но за сметка на качеството. И често това много заблуждава хората.

При вече установена бъбречна недостатъчност ли се налага диализа?

Диализата се налага, когато дадени вещества в организма са с над реферираните стойности. Тогава е необходимо да се премине към изкуствен бъбрек – това е диализата. По изкуствен начин се отделя урината от организма. Тя прави това, което не могат да свършат нормално бъбреците. Производството на урина продължава, често бъбреците продължават да произвеждат урина. Хората, които са на диализа ходят до тоалетна. Но урината, която изхвърлят не е качествена и  се задържат вредни вещества в организма. Затова  много често се налага и при пациенти, които са на диализа да се правят манипулации по пикочните пътища. Те продължават да страдат от производството на урина и да развиват заболявания, характерни за пациенти, които са с бъбречна недостатъчност. Едно от тях е туморът на бъбречното легенче. Това е изключително лоша диагноза, но за съжаление се среща често.

Какво е характерно за този тумор?

Съществуват тумори на бъбречната тъкан и тумори на бъбречното легенче. Туморът на бъбречното легенче е тумор на място, където вече се е събрала готовата урина. Той обикновено се проявява по-бързо, защото води до кървене. Има контакт с урината и бързо излиза кръв навън. Хубавото е, че това е сигнал, който ще доведе един човек на преглед при лекар. За съжаление този тумор е бързо прогресиращ. За разлика от него туморът на бъбречната тъкан е в самата бъбречна тъкан. Той се развива там бавно и подмолно, докато не го хванем в даден момент обикновено в късен стадий: напреднал тумор или тумор с наличие на разсейки.

За това е много важно, да се прави годишен профилактичен преглед. Важно е здравната система да гарантира, че хората над определена възраст да могат да отидат профилактично на прегледи, поне веднъж годишно. Използването на образните методи на диагноза ни помага често да хванем навреме тези тумори. Това означава в стадий, в който могат да бъдат премахнати само туморите и да бъде съхранена бъбречната тъкан.

Това е целта на дните за бъбречното здраве през месец март. Един път годишно, с информационна кампания да се напомни, че профилактиката при бъбреците е изключително важна. До последния момент не разбираме, че съществува проблем. Когато го открием, често нещата са много напреднали.

Има ли наследствени заболявания при бъбреците?

Да, има. Едно типично такова състояние е бъбречната поликистоза, която се предава генетично. Предава се по доминантен начин. Обикновено, когато го има при единия родител, в ¾-ти от случаите има шанс да се появи и в следващо поколение. В повечето случаи тези фамилии са известни на лекарите и се следят. Съществува и възможност за ранна генетична диагностика. Тогава заболяването може да бъде хванато още в утробата и да се преустанови развитието на плода. Това е решение на родителите. За съжаление понякога засяга и млади пациенти.

Кои са най-често срещаните бъбречни проблеми при децата?

При децата съществува състоянието вродена хидронефроза. Това е вродено запушване на горните пикочни пътища. То може да се установи и с ехография още вътреутробно. Това изследване се прави в България. Фокусирано търсене още по време на бременността. Причината е, че ако бъде открито навреме, може да бъде коригирано веднага след раждането. Да се предприемат необходимите мерки, за да може да се запази бъбречната тъкан. Така ще  бъдат спасени бъбреците, а човекът ще живее един нормален живот.

Можем ли да нараним бъбрека си без да искаме?

Бъбреците са дълбоко разположени. Организмът се грижи за тях, пази ги. Те се намират в мастна капсула, която може да поеме всякакви сътресения на организма.  Моите учители в урологията казваха - има ли случай по спешност, обикновено уролога е най-накрая на редичката. Трябва да е много потрошен човека, че да се стигне до бъбречна травма.

Как да облекчим бъбреците си, за да може да функционират добре и да не посещаваме редовно уролог?

Да водим нормален начин на живот - да се храним балансирано, да имаме достатъчно физически усилия, да не забравяме, че има спорт и да приемаме достатъчно количество течности на ден. В общи линии това е достатъчно.

Да не забравяме и посещенията на профилактичен преглед. Честотата зависи от възрастовата група - веднъж или няколко пъти годишно. Стандарта на живот е различен при пациент на 45 години, на 55 години и при пациент на 60 години.

 


Бюлетин

Медицински комплекс ДОВЕРИЕ 2024 All rights reserved.
За нас
Полезни връзки