При установяване на ниско ниво на серумно желязо и съответно развитие на желязодефицитна анемия при изследвания, било то по повод на оплаквания като астено-адинамичен синдром (отпадналост, безсилие), при изследвания по друг повод или профилактични такива, винаги е добре да се търси причината за загубата на желязо и съответно възникването на анемичен синдром.

От страна на стомаха, такава може да  бъде един обострен гастрит с хеморагични ерозии, които представляват повърхностни дефекти на лигавицата или наличие на по-големи и дълбоки нарушения на лигавицата като при язвената болест. При тези състояния се получава кървене и съответно наличие на една незабелязана загуба на кръв, освен в случаите на по-значително кървене, което се изразява с мелена (изхождане на черни лъскави изпражнения). В по-редки случаи,  при хроничен атрофичен гастрит с различно степенна атрофия на стомашните жлези и нарушение на стомашната секреция, е възможно да възникне и нарушено усвояване на приетото с храната желязо.

Нашият съвет е винаги при установяване различна степен на анемичен синдром и наличие на ниско ниво на  серумно желязо, да се търси причината.

От страна на гастроентерологията е необходимо да се изследват стомаха и дебелото черво, съответно чрез гастро и колоноскопия, които са специфичните методи за изследване на тези кухи органи. В отделението по гастроентерология на Медицински комплекс “Доверие”, тези изследвания се провеждат рутинно, под кратка венозна анестезия, с което неприятните усещания и дискомфорт  за пациента са избегнати, а същевременно се осигурява спокойствие на работата на лекаря да извърши един обстоен преглед и диагностика на гастроинтестиналния тракт.

Разбира се, не винаги причината за кървене от страна на ГИТ и съответно загуба на желязо с развитие на анемия е толкова “благоприятна”, както в споменатите вече случаи. В немалък процент особено при по-възрастни пациенти може да  се касае за развитие на неопластичен (раков) процес, при което се получава една хронична кръвозагуба, без да има дълго време каквито и да е симптоми. Затова е прието и изключително важно извършването на профилактични ендоскопски изследвания на 50 годишна възраст, а при наличие на оплаквания или генетична обремененост и по-рано.