автор: Фотка Георгиева,

клиничен психолог в Медицинскихкомплекс "Доверие"

Необходимостта от психологическа грижа и психотерапия е от изключително значение, както за всеки решил да потърси помощ или е насочен към такава, така и за тези, които посещават или са настанени в болнично заведение.

Би било трудно ако се опитаме да обединим и изчерпателно изброим всички проблеми и аспекти, с които се занимава клиничната психология. В следващите редове ще се опитам да дам малко повече яснота за въпросите относно работата на клиничния психолог.

Кога е нужно да се обърнем към такъв специалист и други свързани с дейността?
Областите на клиничната психология и обектите на нейните изследвания са много. Те включват проблеми като депресия, тревожност, личностови разстройства, психози, умствено изоставяне. Също така различни видове зависимости, разстройства на поведението и развитието, склонност към самоубийства, психосоматични проблеми и много други. От друга страна психотерапията дава възможност и на хората без изявена клинична картина да опознаят по-добре себе си и да изградят по-здравословна връзка.

Диагностицирането, оценяването на личността и изследователската дейност също са част от трудовете на клиничния психолог.

Една от най-честите дейности, с които се занимават клиничните психолози е именно психотерапията.
Ролята на клиничния психолог в здравно заведение е в подготовката на пациентите, на които им предстои тежки интервенции и в подкрепа при процеса на възстановяване. Важно да обърнем внимание и на нуждата от подкрепа на медицинския екип при работа с хронично болни пациенти и опасността от прегряване при високо интензивни отделения.

Процесите, през които преминават пациентите и екипа полагащ грижите за тях са много деликатни. Работата на клиничния психолог често е да посреща и обработва всички тези преживявания, въпроси, емоции и стрес, както при болния, така и при лекуващия го.

Консултациите биха могли да бъдат насочени не само към болния, но и към неговите близки.

Лекуването на тялото на човек е задача на лекаря, а лекуването на душата на клиничния психолог.
Много често клиничният психолог прави т.нар. оценка на ресурса и капацитета на пациента. Това включва преценка до колко може той да понесе или да се справи с предстоящото му лечение или интервенция. Обръща се внимание на психо-емоционалното състояние на човек, преди и след определена интервенция.

Освен всичко изброено до тук, една от най-важните задачи е т.нар. кризисна интервенция. Когато има тежки, остри състояния на криза е необходимо да се реагира бързо. Много често при смърт на близки, катастрофи или други бедствия се налага навременна психологическа намеса с цел предотвратяване на посттравматични стресови реакции.

Клиничният психолог е част от структурата на болничното звено, в което работи, като често е в помощ на лекарските екипи правейки различни когнитивни тестове и оценки при наличието на различни нарушения. Екипите работят в синхрон, като оркестър.

Важно е и да направим разлика между клиничната психология и психиатрията.

Макар и двете дисциплини да имат за цел да лекуват и съхранят психичното здраве на човек, квалификацията и методите се различават. Психиатрите са лекари, а клиничните психолози обикновено работят с психиатри, за да се покрият всички възможни нужди на пациентите.