Медицински комплекс ДОВЕРИЕ

EN
Начало/Новини/Профилактиката - гарант за здраве

Новини

Фоти Георгиева: Психическата умора е знак да забавим темпото и да се насладим на живота

Фоти Георгиева: Психическата умора е знак да забавим темпото и да се насладим на живота

29.06.2021

Фоти Георгиева е психолог - специалист клиничен психолог в София с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др.

 

Част е от екипа на МЦ Доверие и се съгласи да хвърли повече светлина върху въпроси, които вълнуват всички - за психическото здраве и спокойствието, за усещането за психическа умора и последствията от изолацията през изминалата година.

 

 

Говорим за стрес почти всеки ден, но май не можем да разпознаем кога става дума просто за умора от деня и истински, постоянен стрес. Помогнете да разграничим състоянията?

 

Стресът и умората са две колкото близки, толкова и различни понятия. В нашето общество “да си стресиран” е разтегливо понятие. Всъщност обаче стресът е нормален физиологичен процес, чрез който нашата психика и тяло реагират на ситуации и събития, които, най-просто казано, упражняват натиск над нас. Също както тревожността, той има своята адаптивна функция. Разбира се, тук говорим за граници на търпимост, възможност за промяна, които са различни у всеки човек. Аз бих казала, че е добре да излизаме от всяка стресова ситуация с едно на ум, да можем да добавим нова стратегия за справяне със стреса към опита си и следващи подобни ситуации да не предизвикват толкова силни реакции у нас. Що се отнася до ежедневната умора, тя има и физиологичен, и психологичен аспект. Много често пациентите идват и казват “психически съм уморен” и това е напълно вярно.

 

Обикновено, когато сме под силен стрес,  имаме много различни задължения, отговорности, ние черпим от ресурсите си и често се стига до там да ги надскочим и изчерпим. Тогава всъщност се появява и психическата умора - от ежедневните ни задължения, отговорности в различните ни роли и, разбира се, високите ни изисквания към нас самите. Умората е знак, който ни подсказва, че е време да сменим за момент посоката и да се насладим на живота. 

 

Ковид разкри по изненадващ начин слабостите на много от нас. Наглед уравновесени хора се оказаха хванати в капана на панически атаки, отказаха да излизат или пък спазваха до степен на маниакалност хигиенните норми. Сега, година по-късно, усеща ли се успокоение?

 

Година по-късно ситуацията е променена, а и така и трябва да бъде. Вече сме по- информирани, имаме повече опит и го използваме. Както се пошегува моя клиентка - “с една крачка напред сме пред вируса”. Аз мисля, че Ковид и пандемията като цяло ни научи на много и не ми се иска да го разглеждам като да е разкрила на показ само нашите слабости. Вярвам, че всеки човек има свой потенциал и е хубаво, че пандемията помогна той да се използва. Показа ни много иначе пренебрегнати проблеми, с които да се борим и да развиваме личността си, което, така погледнато, си е плюс. 

 

Връщането към “нормалния” ни живот с пътуването до работа и обратно, гоненето на срокове и възможността да правим какво ли не през деня, крие ли опасността от бърнаут след цяла година по-бавен начин на живот?

 

Отговорът на този въпрос е много индивидуален. Някой хора се чувстваш комфортно в “новото нормално” и работата от вкъщи, други пък вече попаднаха в капана на бърнаут.

 

Ключът на преминаването към нормалния ни начин на живот е балансът и тук се връщаме към първия Ви въпрос. Умората, пренасищането, високите изисквания към себе си и другите, безсънието, проблемите с храната дори - всичко това са сигнали, които ни показват да забавим темпото и да се обръщаме към себе си и връзката си със значимите ни други, за да презаредим. 

 

Кога е време да потърсим помощ от психолог, а не просто “да си отпуснем душата” пред приятел?

 

Да отпуснем душата си пред приятел е много хубаво и полезно дори, но е коренно различно от това да потърсим професионална помощ. Няма да говорим за стигмите и предразсъдъците, защото ще ни отнеме много време, но човек сам за себе си трябва да открие границата.  

Връзката между клиент и психолог е много по-различна от приятелската. Гледната точка на мен и колегите ми е професионална, безпристрастна и основаваща се на много теория и опит. Да потърсиш професионална консултация не те прави слаб или без приятели, а напротив.

 

Показваш сила и грижа към себе си, а дори и към близките си, защото много често се получава така, че приятел иска да ни помогне, но не знае как и тревогите ни често терзаят и него. 

 

Разкажете една положителна история от вашата практика, като спазваме, разбира се, анонимността на пациента.

 

В моята практика аз имам малко по-различен подход и винаги обичам да започвам работата си с нов пациент като първо говорим и изтъкваме положителните му страни и качества. Вярвам, че с каквато енергия човек влезе в терапия, така и ще излезе от нея. А и доста често човек подценява своите силни страни. Оказва се, че въпросът “С какво се гордеете, кои са Вашите положителни страни?”, е най- трудният за моите пациенти. Няма да забравя веднъж мой пациент, с когото работихме преди време, често намираше причина да неглижира и изкривява в отрицателен аспект много от нещата в своя живот. Един ден дойде и в началото на сесията и сподели, че е имал ужасно кошмарна седмица и беше видимо доста разстроен. Започнахме да работим и накрая той каза - “Знаеш ли, оказа се, че въобще не съм имал лоша седмица и съм постигнал много”.

 

Разказвам това, не защото е конкретна положителна история, а защото искам да обърна внимание на това, че често сме заети да се съдим и критикуваме и така пропускаме да видим положителната страна на нещата и хубавите неща от живота, а той все пак е кратък.

 

Обратно към Новини