Тихо, но смъртоносно заболяване, инсултът може да засегне всеки четвърти от нас. Дори и да не бъде с фатален край, инсултът води до голяма степен до инвалидизация на физическите, социалните, психическите и професионалните ресурси на човек. Днес исхемичният мозъчен инсулт (ИМИ) е втората по честота причина за смърт и най-честата за инвалидизиране сред населението. Прогнозите са за удвояване на заболеваемостта и смъртността по света през 2024 год. Ето защо всяка форма на информираност - какво представлява инсултът, какви са неговите симптоми, как можем да го познаем - би могла да спаси човешки живот. Инсултът е мозъчно - съдово заболяване, което е вследствие на намален или напълно блокиран приток на кръв към мозъка. Тази липса на кислород и хранителни вещества, води до смърт на клетките.

Най-разпространения от трите типа инсулт е исхемичният.

Заболяването е не само здравен проблем, но и страдание за пациентите, тежест, както за тях, така и за техните семейства и за цялото общество. Какви са психологическите последствия от него?  Значимостта на проблема се засилва с всяка изминала година. Нарушената двигателна активност, проявата на остатъчни функционални, когнитивни и психични промени са от съществено значение за социалните, професионални и семейни взаимоотношения на пациентите. С развитието на медицинската наука диагностицирането, превенцията и лечението на ИМИ са напреднали във времето и за щастие все по-голяма е и информираността на хората, все по-иновативно е и лечението.

Инсулт се получава в следствие на кръвен съсирек (тромб), намален кръвен поток, възпрепятстващ притока на кръв и кислород в мозъчната тъкан. В случай на кръвоизлив (хеморагичен инсулт), вследствие на аневризма се стига до същите последствия. Спирането на кръвния ток в мозъчните съдове може да се дължи и на емболия, спазъм или нарушение в регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и техните клонове. В резултат настъпва некроза и размекване на мозъчната тъкан.

Поради своята тежка клинична картина и множеството възможни усложнения, исхемичният мозъчен инсулт води до тежка инвалидизация и предизвиква сериозно нарушаване качеството на живот на пациентите. Най-честите негативни резултати са: хемипареза, афазия, зрителни нарушения, нарушения на концентрацията и  паметта, загуба на двигателните умения. Не у малка част от пациентите, преживели исхемичен мозъчен инсулт се появяват психологически проблеми, в това число депресия и деменция.

Към момента статистиката в България е тъжна. Ние сме на едни от челните места по смъртност вследствие на инсулт и тук става още по-тревожно - статистиката показва, че възрастовата граница пада. Все по-често се наблюдава засягане на лица в по-млада и трудоспособна възраст, с което се увеличава степента на инвалидизация. По данни на Министерството на здравеопазването в България се регистрират годишно 35 311 случая, като от тях 7175 са с фатален изход. През последните десетилетия България е на първо място в Европейския съюз по смъртност от инсулти. Преживелите исхемичен мозъчен инсулт пациенти са с различна степен на инвалидност,  като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушения остават трайни, което налага допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото.

Лечението и изхода от заболяването зависи от множество фактори, като в основата е предотвратяване на последващ мозъчен инцидент.

Навременното лечение може да предпази от трайни увреди. Наред с медикаментозното лечение е необходима и комплексна рехабилитация. Нейната цел е максимално физическо, психологическо и социално, и професионално възстановяване. Това се осъществява от мултипрофесионален екип, включващ невролог, кинезитерапевт, медицинска сестра, психолог, логопед. Мозъчно-съдовите заболявания, в това число и мозъчния инсулт са причина номер едно за смъртните случаи сред населението на Европа.

Има ли обратен път? Според СЗО умереното понижаване на кръвното налягане, холестерола, борбата със затлъстяването и злоупотребата с тютюневи изделия и алкохол ще намали смъртност от МСЗ наполовина. А какво да кажем за гените? Унаследява ли се инсулта? Диагноза по наследство ли е?

Учените смятат, че предразположението към съдови заболявания се предава по наследство. Генетично можем да сме по-предразположени да получим инсулт ако в семейството ни назад има такава история, но въпреки това превенцията на рисковите фактори може да не разгърне тази картина. Фактори като артериална хипертония, предсърдно мъждене, високи нива на холестерол в кръвта, захарен диабет - увеличава 4 пъти шанса за ИМИ, атеросклероза, тютюнопушене, консумация на алкохол, намалена физическа активност, затлъстяване, възраст, наследственост и др. Може да не са причина, но със сигурност са “помощници” за да стигнем до диагноза инсулт.

Високото кръвно налягане е най-важният фактор.  СЗО дефинира като високо трайно покачване на кръвното налягане над 140 mmHg за систола и над 90 mmHg за диастола. Високото кръвно налягане кара сърцето да изпомпва кръвта с повече усилия. Това от своя страна може да доведе до отслабване на кръвоносните съдове и увреждане на жизнено важни органи, като мозъка. С други думи казано рискът от ИМИ нараства пропорционално с увеличаване на кръвното налягане.

Тютюнопушенето е друг фактор, който увеличава двукратно риска от инсулт в сравнение с непушачите. То води до понижение на количеството кислород в кръвта. Рискът от ИМИ е 3 пъти по-голям при пушачите в сравнение с непушачите.

Затлъстяването - масов проблем в консуматорското ни общество, заедно с намалената физическа активност, са рискови фактори за ИМИ. И обратно доказано е, че редовните физически занимания могат да намалят риска.

Злоупотреба с медикаменти, наркотици и стимуланти като кокаин, хероин и други също биха могли да причинят мозъчен инсулт.

Инсултът не е просто заболяване, нито нещо, което може да бъде пренебрегнато. В живота на човек, преживял инсулт са въвлечени по един или друг начин близки, приятели и колеги, а това го превръща от личен проблем в обществено значим. Пациентите с исхемичен мозъчен инсулт трудно извършват дейности, свързани с ежедневната си рутина, често са затворени и не споделят. Те чувстват тревожност, безнадеждност. Някои съобщават за ниско самочувствие и липса на самоувереност, граничеща с пълно отчаяние и идеи за самоубийство. Подкрепата от членовете на семейството e съществен фактор за възстановяването и социализацията на хората с преживян исхемичен мозъчен инсулт.

Огромно предизвикателство е за пациентите да живеят с това заболяване. Дългият възстановителен период, постоянния страх и риск от усложнения са последици, изискващи търпение, обучение и постоянна информираност. Това, съчетано с рехабилитация и медикаментозно лечение, би довело до възстановяване на ежедневните дейности, самообслужването и минимилизирането на инвалидизацията. Не на последно място трябва да обърнем внимание на екзистенциалния страх от смъртта, заложен у всеки човек.  Пред опасността от физическа немощ и психическа безпомощност, обикновено всеки от нас се изправя пред него. Изговарянето на всички аспекти, вълнуващи човека е от изключително значение за справянето с този страх. Друг основен акцент от лечението постфактум е преустройството на живота - аз преди и аз след ИМИ. Необходимо е изследване и задействане на целия ресурс и потенциал за справяне в изпитанието на човека. Специалистите препоръчват промяна на мирогледа и духовни практики.

Състоянието след инсулт изисква задължително психологическа рехабилитация и разбиране от страна на другите.

Изборът на психологична терапия е строго индивидуална и се базира на субективния свят на човека. Работата в посока психично възстановяване трябва да отговаря на вътрешния свят на болния, на неговите очаквания. Добре е да се наблегне на намаляване на първичния, остър стрес. Да се извърши така наречената първоначална психодиагностична оценка, включваща оценка на уврежданията, ресурсите и степента на адаптивност на психиката на човека след преживяното. Това помага на пациента да изрази страховете си и да получи първостепенна подкрепа и грижа.

Акцентира се на постепенното възстановяване на пациента от шока като се работи в посока депресивни състояния, лична самооценка, нарушения на съня, невротични реакции, деструктивни мисли и други поведенчески прояви. Пациентите преживели ИМИ се нуждаят от безусловно приемане, разбиране и емпатия. В този момент те са склонни към крайности, така че е добре да се наблегне на търсенето на нови алтернативи за адаптация в професионално, социално и лично естество в зависимост степента на увреждане.

Предлагат се различни релаксаторни техники за намаляване чувството на дискофорт, както и подобряване на концентрацията. В по-късен етап на помощ се включва и семейството на пациента, като им се разяснява ситуацията, нуждата от емпатия и търпение към болния, умения за помощ и др. Не рядко, пациентите се насочват и към групова терапия в групи с хора имаща сходни преживявания. Така се постига чувство на съвместимост - човек разбира, че не е повреден, не е сам, не е единствен и наказан и има с кого да сподели огледално преживяванията си.

Добре е да се следи в дълъг период психическото състояние на пациента, тъй като не са редки случаите на слединсултна депресия. Много често очакванията за възстановяване на пациента се разминават с реалността и в едно бъдеще време това може да отключи различни психични проблеми. Инсултът, независимо какъв, е важен проблем в световен мащаб. Той не признава пол, раса и не чака. Инсултът е ракът на 21 век и набира скорост с всяка изминала година. Заболяването кара една част от мозъка да умира. Бързата навременна реакция и адекватна медицинска помощ са от първостепенно значение за надежда за лечение.

И накрая, но не на последно място е редно да се обърне внимание и на хората, борещи се всеки ден с това заболяване. Към всички лекари, сестри, медицински персонал - техният психичен свят, страхове, надежди, успехи и безсилие.