От години в България има проблем с недостига на скъпоструващи лекарства, които често са и животоспасяващи. Едни от най-засегнатите пациенти са диабетиците. Независимо дали недостигът се дължи на паралелен износ или намален внос, фактите са, че около 15 вида инсулин липсват в аптечната мрежа. У нас диабетиците, които са инсулинозависими са около 80 000, а според последната проверка на Агенцията по лекарствата в складовете има почти 65 000 опаковки от нужните лекарства. Mакар износът на медикамента да е забранен, той все така остава в графата „липсващ”. Според Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства не са изключени злоупотреби и нелегални практики. 

Как се справят лекари и пациенти с този проблем споделя в интервю пред Safe News доц. д-р Димитър Гугутков, изпълнителен директор на Медицински комплекс “Доверие”. 

 "Това е скрит геноцид. Имам право на живот и искам държавата, в която живея, да ми гарантира адекватното лечение и да поеме отговорност, когато това се нарушава. Искам адекватни действия и искам отговорните за това длъжностни лица да си получат наказанието.” - споделя пред DW преди време Краснойка Кушева, диабетик на инсулин от над 30 години. 

Самият факт, че в 21-ви век говорим за липса на скъпоструващи лекарства, които са животоспасяващи, е много притеснително. „Ние вече имаме самочуствието, че сме страна от развитя свят, не от развиващия се свят.“ - сподели доц. д-р Гугутков и добави: „Факт е, че имаме много сериозен проблем. Факт е и, че голяма част от тези лекарства не могат да бъдат подменени, заместени или дори пренебрегнати да не се използват в един определен период от време. Говорим за хронично болни хора, при които няма как да бъде прекъснат приема на тези лекарства. Куца някъде организацията. Тя куца на много нива и за съжаление контрата винаги е в пациентите и в лекарите, които изписват тези лекарства.“ 

Според специалиста е напълно недопустимо в 21-ви век хората, които са амбулаторно лекуващи се с инсулин, да не могат да си го набавят. Той изрази и съжалението, че медицината в световен мащаб е станала един много сериозен бизнес, който на първо място е свързан с пари, а пациентите остават на заден план. 

"Не бива да забравяме, че здравеопазването на първо място трябва да е свързано с лечението и опазването на нашето здраве. На първо място са пациентите и след това всичко останало. Много от хората, от които зависи доставката, снабдяването, количеството забравят, че здравеопазването е насочено към пациентите, не към бизнеса и парите.“ - добави доц. Гугутков. 

Специалистът сподели и притеснението си, че ако няма промяна в здравната политика на държавата в скоро време пред всички нас ще стои въпросът: Кой ще ни лекува и кой ще ни обслужва в болниците, тъй като младите лекари и медицински сестри масово емигрират.

Научете повече във видеото: