За никого не е изненада, че престоят, посещението и въобще асоциацията за болница все още буди у човек неприятно преживяване и обикновено се свързва повече с мъка, отколкото радост. Независимо от това обаче, лечебното заведение е част и необходимост от живота на всеки от нас и е в името на живота.

В съвременните условия на стрес, прекалено и разнородна информация, сблъскването  със специфичните условия на различните среди, все повече налага практическото значение на това да получиш и дадеш психологическа помощ и подкрепа. Независимо от всички грижи обаче лечението само по себе си е стресово преживяване и води след себе си често тревожност, уязвимост, несигурност, страх. Това е мястото, в което хората са в контакт със собственото или това на близък страдание, а понякога дори и със смъртта. Ето защо да допускаме, че грижата за пациента се изчерпва само до физическото, би било погрешно и не до там професионално.

Психологическата помощ е необходимост, спомагаща както в самия лечебен процес, така и в рехабилитационен и възстановителен аспект.

Комплексността на едно лечение трябва да ангажира всички структури и да се вземат предвид всички фактори, способни да допринесат за успешността му. Психологическата помощ може да бъде свързана както с подкрепата на пациента, така и с неговото обучение и подготовка за случващото му се. Много често липсата на информация между медицинските екипи, а и директно с пациента го объркват, плашат и карат да се чувства несигурен и неразбран. Терапията и психологическото пространство като цяло, е мястото, където тези емоции могат да се облекат в думи.

Какво може да даде психологическата помощ в болнична среда? – подкрепа, информираност, знание, помощ и консултиране, терапия и разбиране.

Не по-малко важен акцент от работата на клиничния психолог е и работата с близките и ангажирането на другите. Много често болният е придружаван и близките му са изправени пред сходни емоции на неяснота, страх, гняв, тревога и др. Ето защо е добре да ги съпровождаме и да правим този процес максимално приемлив и разбираем. Използването на ресурсите на близките е съществен момент в обгрижването и възстановяването на болния. Когато говорим за хронично болни пациенти, тежко следоперативно състояние и други, общуването с близките е от първостепенно значение.

Тук можем да включим и свиждането, като ключов момент за психологическото спокойствие на болния, не само от гледна точка на това, че има възможност да види близките си, но и да получи информация от тях за външния свят и състоянието си. Инструментите, с които един клиничен психолог борави, за да предложи комплексна помощ са от широк спектър. Включват различни видове тестове, проективни методики, диагностично интервю, кризисни интервенции, музикотерапия, изкуство, техники за релаксация и много други.  Това подобрява, улеснява и повишава валидността на работата.

Чрез психологическото консултиране ние помагаме на пациента да разбере своите емоции, да вземе решения и да обмисли действията си в една защитена среда. 

Помагаме му чрез обучителни материали да се запознае максимално с това, през което преминава. Това от своя страна помага да се развие личността и да се повиши ресурса и механизмите им за справяне. Обръща се внимание на интерпретирането на поднесената информация. В опита много често става ясно, че хората не разбират и са склонни да изкривяват или преувеличават случващото се. Това от своя страна води до повишаване на напрежението, увеличаване на защитите им и би могло да повлияе и самия лечебен процес. Ето защо концептуализирането на преживяването е в помощ на личността да открие сила. Можем да съпоставим психологическото консултиране с операционализиране на проблема с всичките му детайли.

Проблемите, с които един психолог се сблъсква са тревогата, страха, емоционална болка, липсата на мотивация на болния, съпротиви и други. Много проучвания показват, че хора, преминали хирургично лечение например се възстановяват много по-бързо и по-добре, ако преди това са получили подкрепа и информираност. Те биват по-спокойни и сигурни по време на процедурите, не рядко скъсяват възстановителния си период и биват изписвани по-рано в сравнение с хора, които не са получили такава.

Психотерапевтичното консултиране в болнични условия по своята същност е вид кризисно консултиране. Обикновено не подлежи на рамки, би могло да се изпълни на практика навсякъде, дори и да няма обособен кабинет за това. Продължителността на процеса е различен, зависи от множество фактори и често би могъл да бъде прекъсван, от належащи медицински манипулации. Въпреки това, необходимостта му е доказана и в помощ на човек да разбере, че не е сам, въпреки, че пациентите често се чувстват несигурни и неразбрани.

Клиничният психолог акцентира на силните страни и способностите за справяне на личността на пациента. Партнира му в опита за разрешаването на кризите. Държи фокуса в настоящето, за да се почувства човек сигурен и да намали тревожността му. Едва когато се доближи до нормалното или близки до него психологично функциониране на човека, може да се говори за успешно кризисно консултиране.